Непотребния

Романът „Непотребния”, преведен на немски, продължава темите на „Плячка”, но основният персонаж е образът на духовния човек, който се оказва не само плячка в новите постсоциалистически времена, но и абсолютно непотребен. Боян Непотребния, чийто син е убит от злите сили, свързани с непреодоляното минало, се превръща във Вълк. С това той напомня превъплащението на първия български поет от преди хиляда години на име Боян Магьосника. Новият материален шовинизъм обезмисля всеки порив за истина, справедливост и красота. Романът изразява страховете на българското и на източните общества в началото на ХХI век от бъдеще без идеали и без любов. Книгата предизвиква оживено обсъждане от авторитетни професори по литература от България и чужбина. Снабдена е с предговор на авторитетен наблюдател от известен австрийски вестник.

Човек и звяр се побратимяват и точно тогава думите стават напълно излишни. В процепа между световете пропълзяват незабележимо последните хора – вълци.

Проф. Светлана Стойчева за „Непотребния“:

Собствената битка на Непотребния за Смисъл и Истина го довежда до последната му метаморфоза: “Непотребния Боян напусна света на буквалното. Пресели се оттатък видимото. Все по-неразгадаем е за човеците, с които му се случва да живее. (с. 206); Боян се разочарова от човешката си същност. Полека-лека осъзнава – има невъзможни каузи! Отчайваща е тази мисъл и тя още повече го предизвиква. (с. 264) През очите на другите той вече е клошар, неудачник, призрак: “Откъде се появи призракът на Непотребния? Неговият силует отдалеч изглежда на самотен Вълк. А отблизо – на раздърпан от подивели кучета мъж, чиито дрехи и чиито меса се развяват под лунния прах, докато той бавно стъпва между звездите и потъва между тях. ” (с. 201) Това е “напускането на сцената” от Непотребния. „Не е този свят по неговата мярка. И той, Боян, не е по мярката на света. (с. 251) „Дошъл е от вечността и при нея ще се върне. ” (с. 203) (напомня обърната перифраза на: “Понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш”, Бит. 3:19)

Нека подчертаем отново, че в романа на Георги Гроздев Боян Магьосника се явява като първообраз на еднин “изчезващ” вид (по името на една друга негова книга с поразително сходно на “Непотребния” заглавие ) израстнали духовно личности. Авторът държи на уточнението, че тук включва “не само писателите, а и хората на духа”, които “стават все по-непотребни и излишни” в сегашния Хаос. Именно на този “изчезващ вид” оксиморонно се възлага ролята да пренася духовните ценности във времето. Към него Гроздев включва майстори на Словото (той реабилитира това клише) като Георги Марков, Генчо Стоев, Ивайло Петров, Йордан Радичков, и много др.

“Непотребния Боян е последният. След него започна друга епоха. Описанието на края му може би има археологическо значение. Ако бъде реставриран един ден, ако някой иска да го открие в тревите на Забравата и да тръгне по дирите му. ” (с. 313) Тези думи звучат като епилог не само на романа. Съдбата на Непотребния намеква и за съдбата на мита за Боян Магьосника, за скъсването на важна духовна нишка в българската култура.

Някои ще кажат, че при целия скепсис на книгата, разказвачът допуска появата на откриватели (“все някога, дори защо не и днес”), които ще могат и ще искат да разчетат хербариите на Словото, независимо на кой край от “веригата’ са попаднали – нали семето е посято, нали “Давещ се в болка, Боян е спасен за бъдещето. ” (с. 252) Да кажем, че щафетата е предадена. Тогава Георги Гроздев си е свършил работата.

………….

Георги Гроздев е белетрист, журналист и издател, пътешественик и мислител, за когото най-важната задача си остава художественото осмисляне и етическата грижа за човека и света днес.

Основател на издателство "Балкани" в 1991 г. , осъществило за първи път в културната ни история издателската поредица "Балканска библиотека" с най-добрите автори от всички страни на полуострова.

През октомври 2021 г. бяха публикувани три солидни тома - всеки около 500 страници, които представят цялостното му присъствие в литературата след 1989 г. Първият том включва четирите "гроздово обвързани" романа "Плячка. Непотребния. Ентропия. Лабиринт". Вторият "Изчезващ вид. Срещи с майстори" - трето допълнено издание на диалогичните портрети с Генчо Стоев, Ивайло Петров, Йордан Радичков, Вера Мутафчиева и Георги Мишев. Третият том "Корените на човека са в небето" - пътеписно-рефлесивната му проза от Китай, Косово, Швеция, Франция, Белгия, Хърватия, Гърция, предизвикана от срещи с романите му в тези страни. Януари 2022 г. публикува документалната книга „Мостове и Делби със Северна Македония – имаме ли елит?“

.

© 2022 Издателство Балкани - ЕООД Балкани-93 (Е-книга): 9786191660582

Дата на публикуване

Е-книга: 5 март 2022 г.