Dox: Походката на свободата

Списание „Артизанин“, бр. 14, 2018 г. Джордж Форман казва, че боксът е като джаза– колкото по-качествен е, толкова по малко го ценят хората. Между двете изкуства има дори повече общо – контролът върху времето и ритъма, пулсациите, паузите и манипулацията на дистанцията, улавянето на момента, прецизността. А най-вече – импровизацията. Според популярния стереотип, боксьорите се движат и нанасят удари в ритъм. Това е вярно само отчасти. Чувството за ритъм безспорно е изключително важно, но добрият боксьор умее да чупи и променя ритъма си, за да изненадва съперника. В противен случай бързо бива разгадан и лесно може да бъде хванат и засрещнат. С други думи, флуидността в движенията и решенията е от първостепенно значение. Ето защо можем да говорим за най-разнообразни, ярки и разпознаваеми стилове в бокса по подобие на стиловете в джаза. И никой от големите не свири като друг от големите, въпреки очевидната приемственост. Майлс Дейвис знае всичко това дори по-добре от съвременниците си и през целия си живот е силно привързан към бокса. Иван Ланджев разказва какво свързва бокса и музиката в материал, публикуван първоначално в сп. „Артизанин“.

© 2018 Storyside (Аудиокнига): 9789178473984

Дата на публикуване

Аудиокнига: 6 декември 2018 г.